С малки съкращения отдолу е отговора ми до г-н Ананиев. Пропуснах да му кажа, че участък Горно Камарци – София няма в България! Визираният от него участък е Долно Камарци – София. Пропуснах, също да му кажа, че не знае как се пише SIEMENS, въпреки че са подписали договори с тях за милиони евро.

ДО

г-н Симеон Ананиев

Изпълнителен директор на

ИА „Железопътна администрация”

Относно: Отговор на писмо на Атанас Гергов.

Уважаеми г-н Ананиев,

Благодаря Ви за отговора, който получих на поставени въпроси. Причините за описания проблем ми бяха разяснени вече от отдел „Връзки с обществеността” на БДЖ ЕАД. След като получих тези два отговора трябва да призная, че въпросите ми станаха още повече.

Вие сте прав в това, че по нашата линия пътникопотокът не е толкова силен, както този от Перник или от Септември. Но хайде да си зададем въпроса „Защо е така?”, а не просто да констатираме. През деведесетте години на миналия век, както и в първите години на сегашния, железниците изживяха доста сериозна криза по отношение на пътническите превози. Дълги години тя се задълбочаваше и накара хората да преминат към алтернативни начини на транспорт. За щастие последните 2-3 години се вижда оживление в този сектор, признак за което е не само обновяването на подвижния състав, а и по-стриктното спазване на графика за движение на влаковете. Изискванията на пътниците не са чак толкова непосилни за БДЖ – чистота и точност. Дори влакът да не е нов, когато той е чист човек пътува с удоволствие. През тези години само се констатираше намаляване на пътниците, отменяха се влакове, докато се стигне до сегашното положение. Никой не си зададе въпросът – Защо?, въпросът – Как да ги върнем тези пътници?. Казвате ми, че малкият брой пътници е сред основните причини за липса на други влакове. А аз ще Ви попитам – Ако оставим 2 влака на ден дали пътниците ще са повече? Дали пътниците, които сега пътуват ще отидат на тези два влака – отговорът е НЕ! Железниците действат още по старата максима – „Ще преместим влака, където ни е удобно и хората ще се нагодят по него”. Да, но вече положението е друго и влака трябва да е тогава, когато на хората им е удобно. Нека разгледаме разписанието на влаковете от Пирдоп за София – 4:37, 5:04, 6:21, 10:24, 17:03, 17:56, 19:53. Тези които са с наклонен шрифт са влакове минаващи през Кремиковци. За тях мога да Ви кажа само едно – човек качил се на такъв влак не го повтаря след това. Влакът се движи в покрайнините на София повече от 1 час, за да остави 10 човека работници в Кремиковци. Плаща ли си Кремиковци това удоволствие да пътуват 6 влака на ден за няколко работници. Според мен предприятието трябва да си плати за специален влак, който да прави връзки с другите и да не се налага на всички да се разкарват половин час. Затова за тези влакове два вагона са много – те си пътуват празни. Бързият влак от Бургас за София в 19:53 идва на Пирдоп толкова пълен, че всеки излъгал се да пътува с него стои прав до тоалетната. И така какво остана – 5:04, 10:24, 17:03 (влакът в 10.24 е само на гара Пирдоп). Какво става след това – всички пътуващи отиват в 17:03 и влакът се препълва, докато този, които пътува по-малко от час след него е празен. Затова сигурно от БДЖ ни го пращат с два вагона, та дано да изгонят и тези хора, че да нямат после грижата за тази линия. Казвате ми, че населението в този регион има ниската мобилност. Тогава защо има автобус почти на всеки час? Какви са тези частни фирми пускащи толкова автобуси за едно „немобилно” население? И това население отива на автобуса, при положение, че пътуването с влак е по-бързо. Тази дестинации е една от малкото, в които железопътния транспорт е по-бърз и въпреки това тези хора отиват на автобуса. Какви са тези хора? Защо правят така? Ами може би автобусите са в удобни за хората часове. Те може да се върнат към влака само ако им се предложи нормална услуга. Влаковете да не са събрани в един интервал следобед, а да са разпределени така, че хората да пътуват, когато искат. За какво са тези два пътнически влака през 50 минути след като цял ден не е имало никакъв?

Увеличаващият се брой на пътниците в последните години не ви ли кара да си помислите, че трябва да се помисли за подобряване на обслужването им. В таблицата, която сте ми пратили, сте дали населеността на влаковете в определени гари. Да вземем влак No. 30124 – Копривщица – 8 пътника; София – 106 пътника. Като преброите пътниците в първата и последната гара мислите ли, че това е реалният брой пътници. Не знам дали знаете, но на гарите Искър и Подуяне слизат много повече пътници, отколкото на гара София. Вместо да се извършва задълбочен анализ на пътникопотока, може да се помисли за по-различен график за движение на влаковете, който да обслужва интересите на пътниците, а не тези на Кремиковци. Като Ви зададох въпроса – Кога ще има нормален железопътен транспорт до Средногорието? – не съм искал да кажа непременно да се назначават нови влакове. Просто тези, които сега се движат може да се разместят в други часове, така че да се накарат хората да пътуват с влак. Съществуващият график в момента може би бил добър за някое отдалечено населено място в средата на 80-те години. Начини за справяне със ситуацията има много, само желание се иска…

И накрая на писмото си, нека да Ви обрисувам една картинка, която ще се случи след пускането на новите мотриси на SIEMENS. Те ще бъдат пуснати на въпросния влак No. 30124, както отбелязвате. Доколкото разбрах тривагонните имат 190 места, а четири вагонните имат 254 места. След като хората разберат за тях пътникопотока най-малко ще се удвои. Искам само да ви кажа, че в неделя не знам дали и две четиривагонни ще успеят да поберат пътниците от „немобилното” население. А като познавам БДЖ нищо чудно да дойде една тривагонна мотриса и да ни кажат – „Радвайте се на новите влакове, ама само отвън, понеже вътре няма как да влезете.”

Проблемите на БДЖ ще се оправят с добро управление и съвременни графици, но не и с констатации за намаляващия пътникопоток и с премахването на влаковете. Ще се оправят и когато контрольорите във влаковете престанат да си режат клона, на който стоят и спрат да взимат подкупи. Просто отговорните за това лица трябва да си свършат работата.

С уважение,

инж. Атанас Гергов