Бабата с 80те стотинки

Надали има някой в Пирдоп, който не знае така наречената от мен(и още няколко човека) „Бабата с 80те стотинки“

Най-сетне имах честта да разговарям с нея в неделя на гарата. От разговора разбрах, че се казва Лиляна. Аз отдавна си я знам нея, че обикаля по хората, за да им поиска някакви стотинки. Веднъж-два пъти и давах аз, но след като видях, че те отиват за бира и цигари престанах да бъда толкова „щедър“ към нея. Появи се тя на перона и започна да ги обикаля един по един, за да им иска пари. Обикаля, обикаля и айде пред мен с думите „Момче, може ли да те питам нещо? Имаш ли стотинки?“. Аз и отговарям – „Нали вчера ти дадох!“. Тя помълча малко и после все едно се беше сетила за това ) И като се започна – „Аз за тия хора в тоя скапан град нищо няма да направя повече. Не искат да ми помогнат, а аз токова време за тях работя…“ От бабата научих няколко пикантерийки  – Първанов идвал в Пирдоп, срещнал се с кметицата и я попитал за Лиляна. Искал човека да се срещне с нея ама уви – тя в това време била в Брюксел. Там се срещала с някой си от Европейската комисия и от Световната асоциация по правата, ако въобще има такова нещо. Ох, тая баба ще ме умори.. всеки път какви ли не работи измисля да говори на хората. Обаче на мен ми направи впечатление последното нещо което каза:

Мен ме мразят в държавните институции, защото аз не си трая!

И тогава се замислих, че всъщност и мен ме мразят по тия институции. Защото, ако бабата само си говори къде пращала писма – аз в действителност ги пращам. Еми какво да правя като съм си такъв – не мога да ги търпя.

Последният, който го отнесе е един шофьор на 88, точно днес след като слезнах от влака. Понеже аз си пътувам често знам, че има един в 7 и 6мин. Влака пристига на гара Искър в 7 без 10. Отиваме дружно с още 100 човека на спирката и си чакаме…. чакаме….. и изведнъж от завоя – 88! Суперррр ще се прибера! Не така обаче мисли шофьора и „случайно“ подминава без да спре на всичките тия хора. Даже и на хитър се прави – сложил бял лист на номера за да изглежда, че е за гараж. И си чакаме ние ли чакаме и става вече 8 без 15. Естествено звънкам аз на информационния център на СКГТ и питам какъв е интервала на движение на автобус 88 – любезната жена там ми каза какъв е – 20 мин! На което аз се изсмях и и казах, че вече 50 мин няма никакъв. И жената ме информира, че в 7 и 6 мин на тази спирка е минал автобус – GPS-а не лъжел! Той верно, че не лъже, за разлика от шофьорите. Добрия чичко, шофьор на 88, решил да ни метне с онова листче върху номера. Оказа се, че аз съм втория обадил се човек от тази спирка и ето, че глобата му е в кърпа вързана! Само така!

В крайна сметка не може две хубави накуп – хем да се возиш на новичко Дезиро, хем пък и после да е бързо с автобуса. То в България понякога и 1 хубаво няма, но нека го оставя за друга тема това.

Нека да ме мразят от СКГТ, БДЖ, Министерство на транспорта, ИА „Железопътна администрация“, Кауфланд и още куп фирми и институции, на които съм пращал писма. Ще бъда все такъв!