Две страхотни сватби

На две много хубави сватби бях гост този месец. И двете на приятели, на години почти колкото мен. Надявам се, че това не означава, че скоро идва и моят ред )

Дани и Ели (и кумувете се мяркат)

Първата сватба – на Дани и Ели – по-различна от всичките останали, на които съм бил. Не знам защо – дали защото всичко беше перфектно организирано или защото се бяхме събрали всичките свинки от МЕИ. Най-вероятно заради двете неща. Те бяха подготвили всичко още ден-два преди събитието и то разбира се беше страхотно.

Беше в един красив комплекс до гребния канал в Пловдив. Много хубаво нещо беше, че си запазихме места в хотела до ресторанта и това значително улесни прибирането след празника.

А самия празник трудно може да се опише тук. Друго си е да си бил там на живо. Само накратко – Мнооого готина музика, много балони, цели 7 шаферки, много настроение и какво ли още не… И да не забравям – много дъжд цялата нощ – за да им върви по вода в съвместния живот занапред!

Янка и Тео чупят питката

Втората сватба – на Янка и Тео. Само две седмици по-късно. За организацията няма какво да говорим – само като спомена, че и аз съм участвал – значи е била перфектна Е, аз много малко участвах, но все пак…

Тук не мога да не спомена за музиката, част от която и аз си бях поръчал – чухме едни от любимите ми песни! И се хванахме за ръце на този текст:

„…Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю!
Махни с ръка и дай нататък -
злото забрави…
Нали актьори сме в театър.
Театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ…“

И тук беше незабравимо – и балоните ги имаше, и настроението, и музиката.

Важното е да им върви в живота и любовта, а то ще е така! А и двете двойки да знаят, че след като намеря малко повече време ще напиша по една публикация и за двете сватби

Дани и Ели

Янка и Тео

Гуците на кръчма в Пловдив

СКГТ пак почват с номерата

Не знам защо, но аз винаги имам проблеми с транспорта. Дали ще е влак, дали автобус – няма значение – все някакъв проблем ще има!

Та, за един такъв сега ще напиша. Днес сутринта се оправих по-рано за работа и слезнах на спирката да чакам моя любимец 88! За тези, които не знаят – линия 88 е доста натоварена и нередовна, и се обслужва от възможно най-старите автобуси на СКГТ. Слизам в 8:10 и след 30 минутно чакане пристига едно малко автобусче, което се беше препълнило далеч преди мойта спирка. Затова и никой не се качи. Телефонът на информационния център даваше заето за тяхно щастие! След още 15 минути пристига вече онова чудо на Унгарската техника – Икарус 280, произведен само преди 35 години. Даже и успяхме да се наблъскаме вътре. При такива ситуации аз не дупча билет – ако случайно прочете някой от СКГТ – да дойде да ме глоби. Само искам да го предупредя, че в такива моменти всичките хора на спирката са особено спокойни и няма да има никакъв проблем да ни глоби всичките, стига да успее да се качи в автобуса.

Още е август, а приятелите от градския транспорт взеха да ни пробват, докога ни издържат нервичките. Моите не изкарват много, съдейки по обажданията ми. Ако правят статистика от кои номера им звънят най-често може и да се окажа много нагоре в списъка. Но по-добре обаждания, защото жалбата ми от 23.06.2008 още е в процес на разглеждане.

А предстоят септември, октомври – тогава какво ще правим? Като започнат всички ученици и студенти дали въобще да се нареждам на спирката да чакам? Не знам, а и няма кой да ми отговори май!

Преди месец пуснаха 35 нови автобуса за да подменят за пореден път колите по линия 111, че те бяха станали на 3-4 години и вече са стари. Сега сигурно ще купят още за да подменят и по други линии. Дано след подмяната да остане някой и друг раздрънкан автобус, за да ни го пускат тук по 88 и да станат поне сутрин и вечер малко по-начесто. Необходимо условие да пътува по линия 88 е да има поне един изпуснал амортисьор, а достатъчно е да спука гума поне в едната от посоките на курса.

Победихме бе хора

Ето го последното писмо от БДЖ ЕАД! Професионално написано, добре аргументирано и за наша радост удовлетворяващо исканията ни! Сега е време да покажем, че дневният влак ни е необходим и той ще остане в разписанието на влаковете!

Уважаеми господин Гергов,

Позволете  да  Ви  информирам  за отговора на колегите от „БДЖ – Пътнически превози”  ЕООД,  които са разгледали внимателно поставените от Вас въпроси, относно разработването и съгласуването на Графика за движение на влаковете.

Бих  искала да Ви информирам, че технологията на разработване на Графика за движение   на   влаковете   включва  изготвяне  на  т.нар.  задание,  което предварително  се  съгласува с областните ръководства и по-точно с отделите „Транспорт”, като се изпраща проекто-разписание за движение на влаковете по региони  от  Поделенията  за пътнически превози в страната. На тази база се провежда обсъждане на проекто-заданието с общинските и кметски ръководства, след  което  писмено  се  уведомяват  съответните  Поделения  за пътнически превози.

Позволете да Ви уведомя, че за съгласуване Графика за движение на влаковете за  периода  2007/2008  г.  на  дата  30.03.2007 г. Поделение за пътнически превози  – София е провело работна среща с представители на Софийска област на която са присъствали следните лица:
1. Теодора Иванова – старши експерт ОА – Софийска област;
2. Васил Гелев – ОМП –УК Софийска област;
3. Николай Иванов – кмет на село Чеканчево;
4. Михаил Иванов – специалист по транспорта, община Пирдоп;
5. Кирил Димитров – секретар на община Мирково;
6. Рад Георгиев – село Буново.

Визираното  по-горе  потвърждава,  че  при  изготвяне  на  разписанието  на влаковете,  същото е разисквано с областни, общински и кметски ръководства, за което има и изготвен протокол от проведената среща.

По  отношение  на поставените от Вас въпроси, колегите от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД биха искали да Ви отговарят следното:
1.  Пускането  на  обеден  влак от София до Копривщица и обратно основно се регламентира от два момента:
- Национална компания „Железопътна инфраструктура”, Дирекция „Управление на  инвестициите  и  инвестиционните  проекти” ежегодно планира шест часови „прозорци”  за  извършване  на  планови и строителни ремонти, за поддържане елементите  от  железопътната  инфраструктура.   По  тази  причина не ни се предоставя капацитет и достъп.
- Този влак се явява извън договора за обществени превозни услуги. Освен това  на  този  етап държавата не е в състояние да осигури пълния размер на необходимите компенсации.

Поради  дългите  ремонти  извършвани  през последните години в железопътния участък  София  –  Карлово, транспортната схема за неговото обслужване беше редуцирана.   Това  доведе  до  засилено  присъствие  на  алтернативния  на железопътния  автобусен  транспорт,  с  което  кметовете   на  общините  са запознати.

Анализът  на продажбите на билети през 2006 г., 2007 г. и първото полугодие на 2008 г. показва, че независимо от периодичните промени на цените, обемът на  приходите  е един и същ, тоест те съответстват на намаляващото търсене. Именно  това  даде и основание на „БДЖ” ЕАД да запази редуцираната схема за обслужване на участъка София – Карлово.

По  данни  от регионалните ни структури след м. април 2008 г. в резултат на увеличение  на  цените  на  горивата, повечето от автобусните превозвачи са увеличили  цените  за  превоз. Реакцията на обществеността е показателна за необходимостта от съществуване на масов обществен превоз като железопътния, който в изпълнение на социалната политика на държавата, осигурява превоз на хората, отговарящ на покупателната им способност.

Бих  искала  да  Ви  обърна  внимание,  че  разходите  на един влак София – Копривщица, обслужван отс електрическа мотриса „ Дезиро” възлизат на 1146.1 лв.  на  ден,  а  в годишен размер тяхната сума е 418 327 лв. За два влака, пътуващи по маршрута София – Копривщица – София разходите са 824 478 лв.

Колегите от „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД биха желали да отбележат, че за влака София – Копривщица при средна цена 2 лв. на пътник, са необходими 500 пътника, за да има пълно покритие на разходите от приходите.

Независимо   от  всичко  това,  дружеството  ще  потърси  възможност,  като компромисен  вариант  в  началото  на м. август 2008 г. да пусне два обедни влака  от  София  до  Копривщица  и  обратно  само в дните събота, неделя и празник (период на движение, наложен от посочените ограничения). Влакът  ще тръгва  от гара София в 13.25 ч. и ще пристига в гара Копривщица в  15.42 ч. От гара Копривщица влака ще заминава в 13.25 ч. и ще пристига в гара  София  в 15.27 ч. Маршрута на влаковете ще бъде през Подуяне, Искър и Мусачево. При  доказан  интерес,  този  влак  ще  влезе  в  списъка  на влаковете при предстоящото  сключване на договора с държавата за извършване на обществени превозни услуги.

2.  По  отношение на пътникопотока, съществуващите влакове (с изключение на влак  №  30124)  използват  едва 30% от превозната възможност, която средно дневно е 2100 места в пътническите влакове.

Твърдението  Ви,  че  в  участъка от гара София север до гара Столник не се качват  пътници,  според  колегите  от  „БДЖ  – Пътнически превози” ЕООД не отговаря  на  истината.  Отчетните  данни за м. май показват, че в участъка Кубратово – Яна средно дневно се превозват по 23 пътника. Експлоатационните  пунктове  от гара София през София север до гара Столник са  10  на брой,  докато в участъка гара София през Подуяне са 5 на брой, и именно  това  е  причината  за  приоритетно движение на влаковете през гара София  север. Освен това пътническите влакове № 30110, 30111, 30114 и 30115 обслужват и МК Кремиковци – АД.

От страна на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД ще бъде извършено допълнително преброяване  на влаковете, свързано с анкетно проучване по 3-та железопътна линия за детайлизиране на пътникопотоците, като с новия график 2008/2009 г. може да се направят някои корекции.

Причините  за  някои  слабо  населени влакове: № 30110 и № 30115 в участъка Карлово  –  Копривщица  са  от  технологичен  характер, свързани с липса на водопроводна  мрежа  в  гара  Копривщица за осигуряване нормални условия за почивка на превозните и локомотивни бригади.

Колегите  от  „БДЖ  –  Пътнически  превози” ЕООД Ви молят, след като сте се ангажирали  с  инициативен  комитет  в  пряка  връзка  с общински и кметски ръководства  по промени на транспортни схеми за обслужване на населението с железопътен транспорт, да съдействате и за възстановяване на водопроводната мрежа на гара Копривщица.

Това  ще позволи да бъдат отменени някои слабо населени влакове и съответно да  бъдат  пуснати  допълнителни  влакове  за  подобряване  обслужването на населението с железопътен транспорт в този регион.

Бих  желала  да Ви информирам, че в края на м. септември ще бъдат проведени съвещания  за  утвърждаване  на Графика за движение на влаковете за периода 2008/2009  г., като област София задължително ще бъде поканена да участвува със свои представители.

С уважение,
Елена Василева
отдел „Връзки с обществеността“
„Български държавни железници“ ЕАД

Покорих Черни връх

На Черни връх

Не беше никак лесно Това са цели 2290м., а ги достигнахме само за 1 час. Добри сме нали

С лифта, разбира се, някой да не си помисли, че пеша сме се качвали.

Това удоволствие ни струваше 14лв. за двата лифта в двете посоки.

Като едни „запалени“ планинари ние тръгнахме рано сутрин в събота по къси панталонки и блузи с къс ръкав. Кой да ти мисли, че горе е студено.

В кабинковия лифт беше добре – не усетихме студа. Слезнахме на Алеко, там Ками ми отнесе блузата с дълъг ръкав, която беше единственото по-дебело нещо, което носехме. Но понеже сме упорити ние продължихме към другия лифт, който за съжаление беше открит. На него с Ками спокойно можеше да седнем на едната седалка, понеже така и така се бяхме сгушили в средата и треперехме от студ. Отзад на Хами и Здравко им беше весело, явно са по-калени от нас.  Както и да е, за 15 мин го издържахме. Слезнахме горе със схванати крайници и се отправихме към върха, който е на цели 20 мин от лифта

С открития лифт към върха

Там отгоре хората бяха по бански и сякаш не им правеше спечатление студа. Явно бяха свикнали. Ние по най-бързия начин отидохме да изпием по един чай, който за мое учудване беше по-евтин от тези в кафетата по София, а беше направен от истински билки.

След 30минутни обиколки тръгнахме обратно за хижа Алеко, където да си направим този дългоочакван от няколко седмици пикник.

Отидохме в резерват „Бистришко бранище“, където се срещала кафява мечка. За щастие пропуснахме да се срещнем с нея. Избрахме си една полянка, седнахме, хапнахме и изгоряхме. Сутринта умряхме от студ, наобяд изгоряхме като раци. На връщане се наядохме с боровинки и сигурно това беше причината хората в София, като слезнахме, да ни гледат странно. Целите бяхме лилави

Беше един страхотен излет. Не съм очаквал, че там горе е толкова красиво. Досега бяхме ходили над Симеоново и Драгалевци, където е пълно с боклуци. Но там горе не видяхме дори и една хартийка. Със сигурност ще го повторим след няколко седмици.

Благодаря, Хриси!

Благодарение на Хриси моят блог беше избран за блог на деня в svejo.net на 2 август.

Пазеше то в тайна от мен за да ме изненада, но вечерта след работа като се логнах и гледам посещения от свежо.нет. Веднага я разконспирирах

Мерси Хриси! Благодарение на теб още 300-400 човека разбраха за проблема, с който са свързани постовете по-надолу. А на всичките ония институции, които съм изброил по-надолу, точно това ще им пречи – разгласяването на проблема. Колкото повече хора разберат – толкова по-добре!